Happy Birthday America: Before to Eat the American Pie

The 250th Independence Day of America without heartfelt wishes. Discover why we don't should wish for America. Let's honor the victims of all American wars first.

WELT250TH INDEPENDENCE DAYHAPPY BIRTHDAY AMERICA

Lana Tor

7/3/20264 min read

HAPPY BIRTHDAY AMERICA

(или за какво да поздравим рожденика)

Кой всъщност е рожденика

Тази кръгла годишнина предполага пищен спектакъл с фанфари, фойерверки и патриотични лозунги. И възторжени речи за възхвала на американското величие с оттренирана до съвършенство историческа амнезия.

Колкото по-грандиозно е тържеството, толкова по-лесно се заглушава неудобният въпрос за цената да я има Америка днес. Прожекторите винаги са насочени към величието – никога към сянката, която оставя след себе си.

Но историята говори – и светът пише равносметката: Какво прави Америка като държава за да е ‚велика‘, Какво дава на света, И каква е цената, която плащат другите за това величие?“

Казваме, че с годините човек помъдрява. Но държавите са друго нещо – ако и да са човешко творение.

Колкото и да искам да поздравя всички американци – така както всеки един народ заслужава да бъде поздравен в такъв ден - не мога да го направя. Ако и да имам американски приятели. Те знаят защо.

Не съм дипломат. Не съм политик. Не съм професионален войник. Не съм американка. Те могат да се самозалъгват. Но аз не. Сърцето ми категорично отказва да се прави на клоун, който се опитва да прикрие потъналите в сълзи и мизерия милиони по света – за да е ‚велика‘ Америка. Равносметката ‚Америка‘ не дава повод за празнуване.

Мислейки за този рожден ден, само на 3 минути бомбен удар от Украйна, никак не ми е празнично. Сърцето ми се свива с болката на всички онези, които – за да е някогашната ‚America First‘ днес ‚America Great Again’, трябваше да пострадат. Списъкът е прекалено дълъг –не остана континент, на който десетки народи да не носят американското величие като самар на гърба си за поколения напред.

Светът, който мълчи 250 години е свят движен от страха. Свят движен от страха е свят, в който мнозинството живее в постоянен режим на готовност да бъде ‚следващата жертва‘ в списъка с нечии ‚велики‘ дела. Свят в който всеки е готов да предаде и себе си за да оцелее. Свят на комфорт и материална свръхконсумация, който много бързо забрави уроците от Втората Световна Война: че когато един е агресивен към всички в името на собственото си ‚величие‘, оцеляването е само в обединеният отговор на всички срещу този един.

Неизговореното не спира да съществува, не изчезва в мълчанието. Точно обратното – набира още по-голяма сила, става неконтролируемо. И макар и скрито, е основният механизъм на днешното кризисно геополитическо състояние на света, в който живеем.

Време е да назоваваме нещата с истинските им имена. Докато не го правим, самозаблуждение, страх и безотговорност ще продължават да поддържат кървави величия. Вместо безропотно да приемаме да ни се набива всекидневно, че някой е ‚велик‘ – да прогледнем със собствените си очи и да помислим със собствените си глави: с какво и как този някой е велик.

Затова няма да честитя. Ще направя нещо по-полезно – ще тръгна по следите на американското величие. И противно на бон тон, ще насоча прожекторите към сянката – там са фактите. Там свършва пропагандата.

Онтология на американския модел

Една държава е велика не просто заради териториалната си големина и военната си сила.

Велик е който изгражда, който дава на поданиците си възможности и сигурност. И който завещава на света културно и историческо богатство. Малко държави в света могат да се похвалят с подобна история на развитието си.

‚Великостта‘ на Америка е Хегемония с цената на всичко. И е по-скоро присъща на бившите империи от феодализма и колониализма.

Модерната ни история още помни една друга държава, чието мото беше подобно. И въпреки краткото ѝ съществуване, последиците от ‘Deutschland über alles’ все още са част от живота ни. Но тя все пак имаше щастието да има само един Хитлер.

Америка има едно културното и политическо ДНК - агресията – било то като вътрешна или като външна политика. Разрушението на другите за да блестиш ти като мечта.

Войни, подклаждане на хронични конфликти, подкупване и премахване на политически фигури, насилствено поставяне на държави и региони в дълготрайни зависимости от всякакъв вид са всекидневни инструменти на американската политика.

За ‚велика‘ Америка това е евъргрийн национална стратегия - откакто съществува като държава. За американеца, това е издигнатата в култ ‚Американска Мечта‘, че можеш да постигнеш всичко – вкл., да си вземеш всичко, да притежаваш всичко… и всички.

Без значение е кой президент е на власт. Ако един президент се опита да промени ДНК-то, просто изчезва от политическата сцена, а ако трябва – заплаща и с живота си.

Все едно е и коя партия е на власт. Фигурите и позициите са въпрос на сделка. Реалното управление на Америка не е в Президентството, а в Пентагона. А Пентагонът е в ръцете на тези, които генерират богатство чрез експорт на агресия.

Войната като средство за съществуване и развитие

За 250 години съществуване, избиването на коренното население на половин континент се оказа недостатъчно за да се чувства Америка 'велика'.

От създаването на държавата САЩ, кървавата история на собствената ѝ

територия има своето огледало и в кървава външнополитическа история.

В името на „велика“ Америка, сме свидетели на постоянно нарастващо агресивно присъствие на всички континенти. От 250 годишна история, Америка е във война с някого … над 225 години.

William Blum го каза брилянтно: „If you flip over the rock of American foreign policy of the past century, this is what crawls out… invasions … bombings … overthrowing governments … occupations … suppressing movements for social change … assassinating political leaders … perverting elections … manipulating labor unions … manufacturing “news” … death squads … torture … biological warfare … depleted uranium … drug trafficking … mercenaries …“

Не съществува локален въоръжен конфликт по света, в който ‚велика‘ Америка да не е замесена - пряко или косвено. От 205 държави, САЩ е влязла с въоръжено нападение в над 90. Броят на индиректните и намеси във вътрешните политики на останалите нараства непрекъснато. Над 550 дневно са ‚хроничните‘ размирици, политическо насилие и конфликтни инциденти. И те не са безкръвни. Те взимат своите жертви в секунден такт.

Когато хората на Америка слушат патриотичните речи, погледът на милиони от тях е прикован в The Blue Star на прозореца – защото нейната сянката винаги е The Gold Star. Те знаят, че The Yellow Envelope не разпознава делник и празник.

Но не мислят за жертвите, които техните сини и златни звезди са оставили след себе си. С тях се занимава статистиката.

Статистиката не празнува. Не може да бъде измита с патриотични речи и фойерверки. Тя брои жертви, загуби, гробове, брои избитите.

- Корея - почти 3 милиона избити,

- Виетнам, Лаос и Камбоджа – над 3 милиона избити,

- Филипини – над 250 000 избити,

- Ирак – над 300 000 избити,

- Афганистан – над 240 000 избити,

- Сирия – над 650 000 избити до момента.

Само след 11 септември войните, водени или подкрепяни от САЩ, са свързани с официално регистрирани почти 1 милион преки смъртни случая, а с косвените последици от великите и действия — над 4,5 милиона човешки живота. А за самия 11 септември никой не знае истината.

Разликата между преди 9/11 и сега: Преди бяха ‚тайните планове‘ на Пентагона. Днес американски президент си позволява да заяви директно, пред цял свят, кои територии и държави по света му „харесват“ и иска да си ги „вземе“. И че ще си ги вземе така или иначе. И гордо обяснява на света какви ‚велики‘ бизнес планове има за тях: Канада, Панама, ивицата Газа, Гренландия...

Няма как да не се сетя за „Диктаторът“ на Чарли Чаплин…

Коя държава още ще си пожелаеш сега, за рождения ден на Америка, Мистър Президент? Коя ще поискаш да съсипеш?

Защото нито една от т.н. фалирали държави не е фалирала без американска ‚помощ‘. Според Fragile States Index , едва 18 от 205 държави в света са стабилни и самостоятелни. Държавите във фалит, и в изключително критично и кризисно състояние са в пъти повече. И трудно може да се пренебрегне фактът, че американската ръка се появява навсякъде, където държавите се разпадат.

«The origin of power, prosperity and poverty is one and the same» : в едни Америка е воювала пряко; в други е бомбардирала, обучавала, финансирала, въоръжавала, санкционирала, сменяла режими, управлявала зависимост чрез помощи. Правила го е преди, прави го и днес.

През 2012 година, - Why Nations Fail се превърна в световен икономически бестселър. И в над 560 страници - нито една дума за американския ‚принос‘. Дванадесет години по-късно, тази ‚икономическа теория‘ донесе на авторите си Нобелова награда. Ирония на историята е най-голямата награда за мир и заслуги да е на името на един от допринеслите най-много за масовото унищожаване на хора, изобретателят на динамита Алфред Бернхард Нобел.

Подобна ‚икономическа теория‘ служи само на този, който гради политика, идеология и икономика основана на агресивността. Агресията има най-дълбоките корени и традиции в човешката история. Тъжната истина е, че еволюцията ни е базирана основно на войните и свързаните с тях индустрии. И докато светът днес се опитва да прекъснат тази нишка, Америка изостава в развитието си точно с 250 години. Националният идеал и политики са променили само формата, но не и съдържанието си.

С това е ‚велика‘ Америка. Откакто съществува, няма друга държава, която да може да се конкурира с нея по политическа агресивност и военни действия на чужди територии. Никоя друга държава не е причинила деградацията на толкова много други държави. Никоя друга държава не е нанесла такива огромни поражения на екологичната система на планетата ни.

Картата на световната бедност и картата на американските намеси не съвпадат напълно по една единствена причина: не навсякъде е лесно да се докаже по официален път намесата на Америка. Преди да се стигне до военни действия, в употреба са множество „дипломатически“ и икономически мъртви хватки и подмолни действия. Но и така двете карти се припокриват достатъчно плътно за да не оставят илюзията, че това е случайност.

Ресурсите са само част от уравнението.

Петролът, уранът, редките метали са само инструменти. Целта е световно превъзходство.

Но пропагандирано като ‚национална сигурност‘, независимост, свобода. Или просто „В името на Америка“.

В действителност решенията за намеса се формират от частните икономически интереси на военния индустриален комплекс и в името на американската евъргрийн-стратегия - световна хегемония.

Специален Случай Европа

Ако в модерната история изобщо съществува случай, в който американската военна намеса, освен собствения интерес и частично да допринесе към каузата за мир, това е Втората световна война.

Изключението не е от морален импулс, а от стратегическа необходимост. И реалното влизане във войната не е точно

когато на Европа най-много и трябва помощ, а когато стратегически е най-изгодно за САЩ.

Америка изчаква на коя страна ще се наклонят везните.

Докато изчаква, обявява война на Япония, разработва усилено най-новото (за онова време) оръжие за масово унищожение – с което само дни след края на войната ще съсипе Япония, провежда операция Пърл Харбър и прави десант на американски сухопътни войски в северна Африка. Така реализира геополитически скок - изчаквайки.

Ето и фактите. Втората Световна Война започва на 1-ви септември 1939 год., с нападението на Германия над Полша по суша, въздух и море.

На 11 декември 1941 год., Германия и Италия обявяват война на САЩ.

Едва 1943 година, Американски войски стъпват в континентална Европа, с два десанта в Италия. На 9 юли 1943 год., 7-ма американска армия на генерал Джордж Патън започва Операция Husky - първият мащабен десант на южното крайбрежие на Сицилия. На 9-ти септември същата година, следва Операция Avalanche, с кървав десант срещу укрепени германски позиции в Салерно, проведен от 5-та американска армия под командването на Генерал Марк Кларк.

Действителното пълномащабно участие на Америка - с масирано навлизане на жива сила в Европа, е Операция D‑Day в Нормандия, 6 юни 1944 год.

Американското изчакване трае 4 години… докато цяла Европа се обезкръви.

Намесата във Втората Световна Война е в крайна сметка за да бъде спрян един агресор с не по-малки мегаломански претенции и да се наложи като доминираща сила и в Европа.

Ако САЩ действително бяха миротвореца за който се представят – нямаше да чакат преобръщането на хода на войната, а щяха да се намесят много по-рано, ако не и в самото начало на войната.

Отворен завинаги ще остане въпросът ако бяха се намесили навреме, какъв щеше да е ходът на историята.

Но тогава Америка нямаше да може да ‚помогне‘ толкова много след войната, т.е., нямаше да реализира планът Маршъл и огромните печалби от него. И със сигурност, днес щеше да има доста по-малко американски милиардери.

Европа тогава, разбира се, е благодарна за помощта. От тогава та до ден днешен. Днешната Обединена Европа е по-благодарна от всякога. Напоследък дори прекалено благодарна. Дори започва да прилича на зависимост.

Украинската война е доказателството. С приемането на искането на САЩ за драконовски санкции срещу Русия (в съчетание и с други фактори) политическият елит на ЕУ поднесе на сребърна табла поредната икономическа криза на поданиците си - с надеждата да запази добрите си взаимоотношения със САЩ.

Това обаче не спря Тръмп "да си поиска" Гренландия. Нито пък да наложи ексорбитални митнически тарифи за внос на европейски стоки в Америка. Нито да притисне европейските инвеститори в САЩ с искане за още по-големи инвестиции.

Всичко това доведе до най-силният за всички времена спад в доверието към САЩ. Едва 16% от европейците смятат, че САЩ и Европа споделят общи ценности и че може да им се вярва като на надежден партньор. Да се обзаложим ли, че процентът ще удари дъното?

Остава въпросът коя поздравителна картичка ще се хареса повече на президента – тази на Урсула или тази на Володимир. В отговора се крие бъдещето на Европа – без преувеличение.

Агресията като проблем за националната сигурност

Америка не само изнася агресия. Тя не може да избяга от собствената си агресия и на собствена територия.

Америка е и най-‚великата‘ държава по вътрешна престъпност. САЩ имат една от най-големите затворнически популации в света и най-високите нива на лишаване от свобода сред развитите държави.

Ето как изглежда картината само за една година - 2024 год.

Престъпленията, които генерират най-големите незаконни приходи и са изпирани в или през САЩ, са измами, наркотрафик, киберпрестъпност, трафик на хора, незаконна миграция и корупция. По оценки на различни независими източници, годишно изпираните пари в САЩ са най-малко 300 милиарда долара и достигат 845 милиарда долара. Подадени са 4,7 милиона доклада за пране на пари - подозрителни финансови операции и дейности.

Над 6,5 милиона са подадените сигнали за измами и икономическа престъпност. Загубите от тях са почти 20 милиарда долара. Почти 860 000 са жалбите от интернет престъпления - загуби над 16 милиарда долара. По корупция, САЩ са на 29 място от 182 държави в света – далеч от позицията на онези, които наистина имат моралното право да „поучават“ по темата.

Криминалните деяния в САЩ са с честотата на човешкото дишане: всеки 26 секунди – насилствено престъпление, всеки 4 минути – изнасилване, всеки половин час – убийство. В Ню Йорк, всеки 7 секунди се случва някакво престъпление!

Над 70% от насилствените престъпления са тежки криминални деяния. Общият брой е над 14 милиона – годишно!

Когато страхът да не се превърнеш в жертва се движи в ритъма на дишането ти, когато една финансова система регистрира почти 70 000 доклада всеки божи ден, това вече не е периферна престъпност.

Това е социален модел на държава, неспособна да даде сигурност на собствените си поданици, на собствена територия.

В такава държава няма особена разлика дали ще те изпратят като пушечно месо в поредната война, някъде накрая на света. Или ще те оставят сам да се защитаваш у дома. Шансовете да оцелееш и в двата случая не се различават особено.

И единственото решение, което имаш и тук и там е оръжието.

Огнестрелни оръжия са използвани при около 74,2% от убийствата, 32,1% от грабежите и 32,8% от тежките нападения в САЩ, само за 2024 год.

Гън-култура или агресията като национален манталитет

В света има почти 1 милиард огнестрелни оръжия в частни ръце. Над 1/3 от тях – 393+ милиона оръжия е в Америка. Само официално регистрираните частни оръжия са повече от поданиците на САЩ (342,6 милиона души към 28 Юни 2026 година).

Всеки американски щат има изключително специфичен гън-манталитет и безпрецедентна култура на хронична латентна агресивност.

Спомняте ли си „Дивият Запад“?

Някога граница на американското заселване, където оръжието е било решаващо за оцеляването. Днес културното му ядро остава в планинските, ловни и пустинни щати - Аризона, Ню Мексико, Монтана, Уайоминг, Тексас и Южна Дакота.

Абсолютният брой оръжия в САЩ следва до голяма степен размера на щата: в демографските гиганти Тексас, Флорида и Калифорния има най-много огнестрелни оръжия. Но смъртността от огнестрелно оръжие на глава от населението не е най-висока там.

Картината се измества към щати като Мисисипи, Луизиана, Алабама, Ню Мексико, Аляска, Монтана и Уайоминг. Най-многобройните жертви на престъпления с огнестрелно оръжие е в щатите с висока степен на бедност, социална нестабилност, урбанизирано насилие, слаби регулации и типична южна „Гън-култура“. Най-смъртоносната въоръжена Америка е там и в слабо населените ловни щати, където оръжието е не изключение, а част от ежедневието.“

Изглежда, че времето на Дивия Запад не е приключило. И сякаш няма никога да приключи. Той само променя формата си: в едни щати живее като ловна и фронтиер култура, в други – като бедност, страх и за самозащита.

Притежанието на лични огнестрелни оръжия, съчетано с висока смъртност от тях е предпоставка за национален манталитет с латентна, винаги готова да избухне в активна агресивност.

Щат - Смъртност от огнестрелни оръжия на 100 000 души % - Общ брой регистрирани огнестрелни оръжия

Alabama - 25.6 - 194,920

Alaska - 23.5 - 28,237

Wyoming - 21.5 - 142,247

Montana - 21.5 - 36,678

Georgia - 18.6 - 304,124

Arizona - 18.5 - 258,691

Idaho - 17.9 - 76,425

North Carolina - 16.4 - 222,166

Ohio - 15.0 - 208,661

Texas - 14.9 - 1,006,555

Virginia - 13.8 - 423,707

Florida - 13.7 - 518,725

Pennsylvania - 13.6 - 348,167

California - 8.0 - 406,360

Демокрация

Да постигнеш мечтата си е мантрата на всеки американец. Но ‚великите‘ роли са ограничени. Американският модел позволява всеки да стигне дори и до извращения - по пътя към мечтата си.

Смазването на мирни демонстрации, заливането на демонстранти с фекалии е върховното политическо умение на „пази боже сляпо да прогледа“.

Константната биполярност не допуска нови политически играчи и не служи като пример за демокрация, По-скоро е закостенялост на политическа система, която не може да надрастне себе си.

В името на „демокрацията и върховенството на закона“, в Америка „ловът на вещици“ може да засегне всеки – комунисти, инакомислещи, хора, хора които отказват ваксините, хора несъгласни с настоящия си

президент, цветнокожи и всеки, който дръзне да е различен.

Нахлуването в чужди държави не е демокрация. Нито пък американската мечта на последния президент да си вземе още някоя и друга държава е най-добрият демократичен пример. По-скоро е доказателство, че някой не е достоен за президент.

Поведението на Тръмп показва едно – в Америка няма демокрация. Има автокрация. Няма капитализъм – има ‚модерен‘ империализъм.

Агресията като социална среда: системата, която не работи

Няма как само политиката и/или националната култура да са дисбалансирани. Американската система, която се пробутва като световен идеал отдавна не функционира.

От 342,6 милиона население на САЩ, системата не функционира за над 1/3 от тях: милиона безработни, бездомни, без здравни осигуровки, функционално неграмотни или с изключително ниска грамотност, живеещи под прага на бедността, ‚работещите бедни‘ …

Показател - Брой хора в млн.

Безработни ~7.6

Бездомни ~800 000

Без здравна застраховка ~27.2

Под линията на бедност ~36.0

Функционално неграмотни ~43.0

Working poor ~6.5

Това са официално регистрираните случаи. В действителност са много повече. И никой не може да каже точният брой – за нито една от категориите.

Цифрите са повече от тревожни. И ясно показват, че проблемите на Америка не са външни, а само и единствено вътре в самата Америка.

Докато те не бъдат разрешени, държавите по света ще продължават да имат проблем с манталитета на агресивност. Агресивност подплатена с глупост, неоснователно самочувствие и въоръжение купено с ‚парите на другите‘ става непредвидима в действията си – и за себе си, и за околните.

Агресията като финансов модел

‚Велика‘ Америка е на първо място в света по външен дълг – над 29 трилиона долара към 31 март 2025 год., както и по правителствен, държавен дълг – 38 трилиона долара.

Държавата, която поучава всички как да живеят – обикновено размахвайки пръст заканително, е най-големият длъжник на планетата и за най-дълъг период в човешката история.

Как се осигуряват ресурси за почти 500 интервенции по света, директно засягащи над 80 държави, а индиректно – целия свят?

Спецификата е, че в по-голямата си част този дълг е вътрешен, към американски кредитори. И е усъвършенстван до перфекционизъм финансов инструмент, който да захранва безкрайно хегемонистичните амбиции на САЩ. Реално се изплащат само лихвите. Облигациите се преиздават. И така до безкрай.

Когато една развита държава има десетки хиляди убийства и милиони престъпления, когато измамите се измерват в десетки милиарди, а финансовата ѝ система е глобална магистрала за съмнителни пари, тя трудно може да се приеме като морален съдия на света.“

Възможно ли е Америка да преустанови агресивната си външна политика и да се превърне в надежден партньор?

Съотношение на силите

Аз лично дълбоко се съмнявам.

На първо място, няма равностойна финансова сила, която да ѝ се противопостави. Въпреки огромния външен дълг, 2/3 от него е към вътрешни кредитори. От външните, най- големият е Япония – с най-висок дълг като процент от БВП и на трето място – след САЩ и Китай по абсолютен дълг. Но и японският и китайският дълг са над 85% също към вътрешни кредитори.

Т.е., финансово, реално никой не зависи финансово от другия. В световен мащаб, няма външна, финансово равностойна сила, която да застави с икономически натиск Америка да промени външната си политика.

Единственото сериозно противостояние в момента е по линията на въоръжение и традиционни геополитически сфери на влияние.

САЩ и Русия са най-въоръжените държави в света, следвани от Китай, Индия, Южна Корея, Франция и Япония. От топ 10, САЩ имат военно присъствие и политическо влияние в 4 от тях (Франция, Италия, Турция и Великобритания). Останалите не са единни опозиционни съюзници и по-скоро се прегрупират в зависимост от геополитическата ситуация.

Докато тези прегрупирания съществуват, все още има шанс за някакъв баланс на оръжията в световен мащаб. Но ако САЩ приобщи дори още само една от останалите държави, балансът ще бъде абсолютно нарушен и тоталната хегемония на САЩ ще е само въпрос на дни.

Като геополитическа структура и сфери на влияние, САЩ притежават най-плътната и ефективна глобална мрежа, обхващаща цялата планета: военни бази, контрол над ключови морски пунктове, най-голямата Кибер-инфраструктура, доминираща орбитална система (GPS), достъп до всички подводни кабелни системи, пълна

енергийна автономия и глобални маршрути.

Най-големият ‚враг‘ в очите на Америка, Русия, е единствената сила, която към момента спира пълната хегемония на САЩ. И докато Русия отговаря на ‚украинския удар‘ на Америка – светът все още не принадлежи на Америка и ЕУ има шанс да оцелее.

Извън Мейнстрийма

Америка е само едната страна на медала. Когато един тръгне да завладява всички, всички рано или късно се отвръщат от него и дори се обръщат срещу него. Картата на паралелни алтернативни „течения“ е пъстра и нито едно от тях не е за подценяване:

Дори уж неутралните и иначе „хиге“-скандинавци изпаднаха в политическа истерия, забравиха неутралитета си и поискаха присъединяване към НАТО. Но това само даде повод на Тръмп да започне да притиска страните-членки за по-високи вноски. И Европа започна да мисли за собствен, европейски щит за защита.

През последните 10-тина години, движението за отказ от американския долар като световна разплащателна валута набра изключителна сила: алтернативни търговски разплащания между държавни обединения, вкл. алтернативни клиринг системи, дигитални валути и дистрибутирани мрежи на движение на паричните потоци вече са значителен дял от международните парични потоци.

Коренните народи на територията на САЩ също имат „своята борба“. В Америка има федерално признати над 574 племена – всяко от тях като суверенна политическа единица и със собствено управление. Всички те водят паралелни битки чрез своите племенни правителства, съдилища, културни и политически движения и организации. В центъра на исканията са основно връщане на незаконно отнетата им земя, правата и суверенитетът им и финансови обезщетения.

Карибските държави действат като колективен блок. През 2013 година, правителствата на 15 държави от карибския басейн създадоха CARICOM (Caribbean Community). Исканията им са репарации за робството и колониализма, опрощаване на дълговете, връщане на културни ценности, официално извинение и финансово обезщетение за нанесените вреди в региона. Макар основните искания да са към Великобритания, Франция, Испания, Нидерландия и Дания (европейските колониалисти), САЩ се споменават в по-широк контекст - като част от системата на трансатлантическото робство. И организацията подкрепя включително и искането за репарации вътре в самата Америка - HR40, например.

Едно още по-широко движение от 2024 насам е това на Карибските държави в обединение с африкански държави. Искането е за глобален фонд за репарации, международен трибунал за робството, официални извинения и финансови мерки за подпомагане на развитието им.

Въоръжените нападения на Америка над чужди държави масово предизвикват т.н. ‚cobra effect‘– резултатът се разминава тотално от намеренията и има обратен, негативен ефект правейки първоначалният проблем още по-сериозен: Предизвиквайки каскадни реакции извън територията на войната; В Афганистан полетата за опиум нарастнаха до степен на национално средство за прехрана – при уж унищожаването им; От Ал-Кайда, която уж унищожиха, се роди ИСИС – в пъти по-мощна и по-безмилостно действаща терористична организация; налаганите санкции към Русия, които имат кризисен ефект за европейските икономики.

Войната в Украйна показа за пореден път не само американската агресивност, но и какво губят всички, когато се оставят да се въвлекат в американските игри на хегемония. Спадът на доверието към САЩ е съпроводен и с нарастване на несъгласието и недоволството от американската политика в Европа като цяло.

Можем да предположим със сигурност, че от разпокъсани тук и там движения не е трудно да се формират общи такива на недоволство и скрито или явно противопоставяне.

60 милиона избити от военни действия на САЩ – от всичките им войни, е цифра, която ще остави малцина равнодушни.

Преди да посегнеш към ябълковия пай

Мисля си за празненството на всеки обикновен американец – когато го поздравяват с HAPPY BIRTHDAY AMERICA.

Чувства ли се велик?!

Може би трябва първо да помоли господ да прости на Америка.

И после да се помоли за всички жертви на Америка.

Да се запита с какво лично може

да допринесе за изтриването на сълзите на жертвите на ‚велика‘ Америка -и да започне да го прави.

И едва след това да посегне към пая.

Всеки американец още има шанс да празнува този и всички последващи рождени дни като достоен човек. Не можем да променим историята, но можем да спрем да я повтаряме.

Можете да промените настоящето и бъдещето на държавата си. Можете да прекъснете кървавата еволюционна линия на агресията.

Светът е враг само когато ти си го направиш такъв. Агресивността е отклонение от човешкото, а не нормата. И създава вериги от последващи отклонения и зависимости.

Погледнете ветераните си от всичките ваши войни. Погледнете семействата им. Знаете ли как изглеждат техните жертви по света?

Наистина ли тези войни са ‚ваши‘? Наистина ли са ви необходими? Или са необходими на военните ви милиардери само?

Войната ли е единственото, което знаете? - Ако беше така, нямаше да загубите повечето от тях.

Агресивността все още не е достатъчна за да победиш някого. И най-често не и необходима. Победата е релативна величина. И е очевидно, че «American leaders have been getting it wrong for 235 years.» Както Кофи Ананд го каза, „war is not the continuation of politics by other means. On the contrary, it represents the catastrophic failure of political skill and imagination.”

Последиците от войните, които водите, са на гърба на цял свят – екологично, здравословно, икономически и като качество на живот. Това, което де факто празнувате, не е денят на независимостта, а денят на терминатора.

Независимост е освобождение на собствена територия! Единствената независимост, от която американците се нуждаеха беше преди 250 години, от Великобритания. Америка е независима държава от 248 години – и у дома си, макар и не на своя територия (индианците още са живи и помнят). Но това, както се казва, вече е история.

Каква ‚независимост‘ или ‚национална сигурност‘ търсите в чужди държави и континенти? В коя от всичките тях ги изгубихте, та сега търсите наред, докато не ги намерите отново?

Вашата агресия избива физически или поставя в дълготрайни икономически зависимости милиони хора по цял свят. Това на всички езици се нарича отнемане на независимостта на другите. Нарушаване на чужд суверенитет. Престъпление.

Днес независимостта е вътре, не навън: от корумпирани и маниакални политици, криминални величия и икономически барони. Независимост означава да създадеш условията за ненамеса в чуждо пространство и да гантираш, че никой – вкл. и ти самият, няма да наруши тези условия. Национален интерес е силна нация. А силна нация се изгражда с грамотност, социална стабилност и възможности за работа и бизнес, и национален просперитет.

Промени се сам - или ще те променят другите

Не е необходимо да се тресеш от страх, че всяка 4-5 секунда можеш да си следващата жертва на престъпление в собствената си държава. Не е необходимо и да се стига до кървави демонстрации и жертви по улиците на Америка.

Достатъчно е да преосмислите ценностите си – независимост ви беше нужна преди 250 години. Истината е, че и тогава не ставаше дума за независимост, а за разграбване на чуждото. Днес този лозунг не работи.

Започнете поне с това - закон, който да дефинира най-накрая от какъв президент, правителство и сенат има нужда Америка. И най-вече кой не може да се кандидатира дори за такъв.

От 1973 година насам, абсолютно всичките ви президенти са престъпили закона, позовавайки се на една единствена ‚вратичка‘ в него – правото да започнат военно действие без да искат съгласието на Конгреса. Всички с една цел: бързи войни и бързи печалби.

Всички тези ‚бързи войни‘ са се превърнали в дългогодишни кървави реки, хронични огнища на напрежение, а някои от тях продължават над 20 години: Форд - Маягуа, Картър - Иран, Рейгън - Гренада, Либия, Буш Ст. - Панама, Gulf War, Клинтон - Босна, Косово, Буш Мл. - Ирак, Афганистан, Обама - Либия, Тръмп - Сирия, Иран, Бидън - Сирия, Сомалия… И пак Тръмп - Украйна.

Президентството на която и да е държава трябва да бъде защитено от възможността перверзни, идиоти и мегаломани дори да се кандидатират за поста. Непростимо е един президент да има неограничена и неконтролируема власт. Непростимо е престъпници и участници в престъпления да влизат изобщо във властта. Хора, които не спазват конституцията са престъпници – ако и да са президенти.

Колко време ви трябва за да се справите с тях? Докато цяла Америка заприлича на Невада? Или докато не превърнете целия свят в Невада?

Избивате милиони по света. Вие самите сте над 340 милиона народ - и не можете да се справите с един луд у дома си?

На мен би ми се изпарил четвърто юлският апетит. И най-вкусният ябълковият пай по американски ще ми замирише на горчив бадем.

Докато Америка не проумее, че мечти и каузи се постигат без агресия и не започне да гради взаимоотношенията си без насилие, ничия независимост не е гарантирана. Включително и нейната собствена.

Крайно време е американците да се заемат с разрешаването на собствените си, вътрешно държавни проблеми. И САЩ да спре да се намесва в чиито и да било суверенитет.

Защото рано или късно, светът ще ви представи сметката: санкциите могат да бъдат прилагани към всеки; репарации могат да поискат всички държави, в които сте предизвикали размирици и сте довели до просешка тояга; международен съд може да осъди ‚героите‘ ви от войните като военни престъпници.

Историята се е преобръщала за всички империи, без изключение.

Започнете реално да помагате. Или се приберете в американската си ферма завинаги.

Независимостта ви е там – на масата, наред с хот-дога, грила. Пая, бирата и фойерверките.

Но за да им се насладите, първо трябва да свалите оръжията.

Тогава ще ви кажа с отворено сърце:

HAPPY BIRTHDAY AMERICA!

И ще поздравя американския народ за реално величие: не просто да признаваш греховете си, но и да направиш всичко възможно да изтриеш срама от челото си и сълзите от лицата на жертвите си.

Информационни източници:

Статистически данни

How many countries are there in the world? (2026) - Total & List - Worldometer

Member States | United Nations

List of countries by Fragile States Index - Wikipedia

Conflict Index & 2026 Watchlist | ACLED

Conflict Trends: A Global Overview, 1946–2024 – Peace Research Institute Oslo (PRIO)

UCDP: Sharp increase in conflicts and wars | Uppsala University

U.S. Gross External Debt | U.S. Department of the Treasury

2025 Global Debt Monitor.pdf

FBI Releases 2024 Reported Crimes in the Nation Statistics — FBI

2024_IC3Report.pdf